Късно вечерта Сашко се прибираше вкъщи. Беше убеден, че майка му се притеснява за него, но той не бързаше. Слушаше своя уокмен и дъвчеше дъвка. В уокмена беше Шамара. А пък в дъвката - вредни бактерии и микроби, които никак не можеха да се разберат кой от тях е по- вреден.
Тази дъвка той отлепи от чина си. Първоначално искаше да я прицели в косата на някой първокласник, но вече залепен към нея, реши, че ще я дъвче сам.
Асансьорът не работеше. Сашко реши да се изкачва по стълбите. Тъй като, така просто да се изкачва му беше скучно, той реши да рита оставените по етажите пликове с боклук. И така както си ги риташе до шестия етаж, той изведнъж чу странно злокобно кашляне и някакви звуци, които не можа да характеризира какви са.
Шамара в уокмена замлъкна. Вредните бактерии и микроби прекратиха спора си, а момчето се изпоти. Той се присети, че би трябвало да бяга, но дори и да тръгне веднага, няма да успее да стигне до тях, където се притесняваше майка му. Доката тези мисли му минаваха в главата, входната лампа изгасна.
Някой кихна звънко и зловещо си издуха носа. Звуците ставаха все по-близо и по-близо. Тогава Сашко си даде сметка, че шумът идва от вътрешната страна на стената. Той прилепи ухото си към стената и докато се опитваше да разбере какво е това, изведнъж шум, тряс, грох... и... и в стената дупка. Момчето се парализира. Изведнъж от там се показа огромна космата ръка... или крак... Момчето не успя и да разбере как чудовище вече наполовина излезе от тръбата и си чешаше главата.
Сашко пребледня, онемя, посивя. От устата му падна дъвката и два зъба - преден и заден, също така и 34 косъм от главата. И самопроизволно се появи синка под окото...
Чудовището видя момчето и с тъничко- тъничко гласче попита:
- Извенете, бихте ли ми казали, това не е ли седмия етаж?
Момчето можа само отрицателно да поклати с глава, защото броеше ритнатите от него пликове с боклуци...
Полтавската вещица
По време на руско-японската война през 1904-1905 г. в едно глухо село на Полтавската губерния, където живеела Наталия Кравченя, започнали мистериозно да изчезват млади симпатични девойки. Момичетата се страхували да излизат от къщи дори денем.
Приставът Николай Солово, който проявявал интерес към последните достижения на криминалистиката, обърнал внимание на особеното и усамотено разположение на дома на Кравченя.
Освен това, въпреки че била вече над 60 г., тя подозрително младеела и не изглеждала на повече от 25 - затова всички я наричали "вещицата".
Николай организирал обиск в дома й, където полицаите открили замаскиран капак на пода, отвеждащ в мазето. Там намерили и обезкръвените трупове на седем девойки.
Оказало се, че когато започнала да старее, Кравченя възстановила по окултни книги рецептата на вечната младост, в която се използвала кръв от девици.
Убийцата била подложена на психиатрична експертиза и лекарите категорично се произнесли, че е абсолютно здрава. Смъртната присъда била произнесена и незабавно изпълнена.
Пон Окт 29, 2007 12:37 pm